УВОД

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА



Водораслите – обширна и пъстра група организми. Разпространени са навсякъде по нашата планета и имат огромно значение в природата и живота на човека.
Като всяко растение, водораслите имат свойството автотрофност, т. е. да се самоосигурява. От простите неорганични вещества (вода, въглеродни газове, мин. съединения и микроелементи), с помощта на слънчевата светлина, те като химическа фабрика синтезират органичните вещества в своето тяло: белтъчини, мазнини, въглехидрати и др.
Всички водорасли са изградени от самовъзстановяващи се клетки. Например ако откъснете парченце от клетката, както парченцето, така и остатъкът от клетката продължават да живеят. Обозначават се в ботаниката под общото име Талус - и оттук талусни растения.
Водораслите играят важна роля в процеса на самоочистване на водите, определят биологическата продуктивност на водоемите, повишават плодородността на почвата.
Съществуват достоверни научни и археологични данни, че през първите 30 000 години от съществуването на човечеството водораслите са били значителен източник на храна за него. Цивилизацията на ацтеките в древно Мексико е използвала като храна и е търгувала с ядливи езерни водорасли. Има исторически доказателства, които навеждат на мисълта, че древните инки в Южна Америка са събирали и консумирали водорасли в сурово състояние. В Близкия Изток още в библейски времена храната наречена “манна небесна” се е приготвяла от някои видове водорасли от Мъртво море.
Водораслите съществуват много по-отдавна от хората. Те всъщност са първите обитатели на Земята. Преди тях планетата ни е била гола пустош с отровни газове в атмосферата и без кислород. Днес се счита, че тези забележителни форми на живот подсигуряват около 90% от производството на кислород на Земята.
Още в античния Рим, Плиний Старши е дал първите сведения за водораслите. Именно той е дал латинското наименование – Аlgae- “тревиста морска растителност”. Затова науката, изучаваща биологическите, физиологическите особености на водораслите, тяхната роля в природата и в живота на човека, носи името алгология. Биолозите са открили и записали над 30 000 вида.
Водораслите се числят към групата на низшите растения. Има както едноклетъчни, така и многоклетъчни, а също и живеещи в колонии. Срещат се в различни големини (размери ), от микроскопични до такива с гигантски размери, надвишаващи няколко десетки метри дължина. Външният им вид е изключително разнообразен – ту прости или разклонени нишки, ту лентовидни, ту кораловидни, листовидни, храстовидни, а талусът на някои наподобява клонки на широколистни дървета.
Водораслите са различно обагрени. Всички съдържат в клетките си хлорофил. Някои обаче имат и допълнителни пигменти, които променят основната им зелена окраска.
Огромният и разнообразен свят на водораслите има своя иерархия, която на пръв поглед трудно може да се разбере, но учените са създали стройна система, където всички водорасли имат свое място. Всички водорасли са обединени в групи, които наричаме отдели: отдел Синьо-зелени водорасли, отдел Червени водорасли, отдел Зелени водорасли, отдел Кафяви водорасли, отдел Харови водорасли и д.р.
Както вече казахме ролята на водораслите в живота на планетата е огромна. Те са най-големият производител на кислород в природата. Освен това водораслите са и основна храна на милиарди животински същества, които живеят в моретата и океаните и във водите на реките и езерата. Голям брой от водораслите играят и важната роля на “санитари”. Заселвайки се масово в застоели води, те спомагат за очистването им.
Водораслите имат и голямо практическо значение за човека. Някои от морските видове служат за храна на хората, други се използват като фураж за животните, трети като тор. Неизчерпаем източник са на суровини за хранително-вкусовата, фармацевтичната, целулозно-хартиената и много други клонове на съвременната промишленост.
Понастоящем се знае,че именно водораслите са може би най-перспективните производители на биомаса с изключителни качества и човечеството гледа на тях като на потенциален начин за разрешаване на проблема с глада в света. Затова сега ще обърнем внимание на някои видове и на тяхното значение в природата и в живота на човека.

















ИЗЛОЖЕНИЕ


ВИДОВЕ ВОДОРАСЛИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ



1.Отдел Синьо-зелени водорасли

От всичките многобройни видове водорасли, които съществуват, синьо-зелените водорасли най-много се отличават от другите растения и водорасли. Съществуват между 500 и 1500 различни видове от тях. Вкаменелости сочат, че синьо-зелените водорасли са най-примитивните – от преди четири милиарда години. Тези водорасли са издържали чак досега, докато хиляди други растения и животни окончателно са изчезнали от лицето на Земята.
Синьо-зелените водорасли са най-ценните за човека. Те са уникална комбинация от растения, животни и бактерии. Като растенията те фотосинтезират, но да забележим: правят го много по-добре от всяко растение! Затова са най-богатите на хлорофил творения на природата. А на животните приличат по своята структура: имат също като животинската клетка, с мека лесносмилаема клетъчна стена, изградена от гликоген, напълно усвоим от човешкия организъм (за разлика от повечето растения, които имат несмилаеми за нас целулозни клетъчни стени). Затова над 95% от ценните вещества натрупани в синьо-зелените водорасли, могат направо да бъдат използвани от нашият организъм.
Установено е, че най-ценните за човека синьо-зелени водорасли, които растат в езерото Кламат, се наричат Aphanizomenon flos – aguae (AFA). Благодарение на плодородната почва на езерото Кламат тези водорасли съдържат най-много витамини и минерали и то в най-концентриран вид от всички растения известни на науката.
Кламатските водорасли са най-богати на минерали – над 40 макро- и микроелементи. И още: AFA има много високо съдържание на витамин C и B12 от всички други водорасли, впечатляващо съдържание на желязо и може би най-ценното – над две трети от сухото вещество на това водорасло е лесноусвоим протеин. Затова учените вече са категорични, че синьо-зелените кламатски водорасли са най-концентрираната, най-добре балансирана пълноценна храна на Земята.
Те зареждат с енергия, стимулират имунната система, засилват паметта, помагат при отравяне с тежки метали, при анемия, храносмилателни проблеми и още, и още…
Синьо-зелените водорасли съдържат една уникална съставка. Това е фикоцианинът – синия пигмент в това водорасло, което спомага за освобождаването на организма от тежки метали и всякакви вредни вещества.
Прекрасните лечебни и хранителни качества на кламатските водорасли ги правят съвършената храна на бъдещето. Не случайно НАСА вече е включила тази перфектна храна в менюто на своите астронавти.
Единствено Спирулината конкурира майчиното мляко. Става дума за удивително едноклетъчно водорасло, което съдържа есенциалната мастна киселина - гама-линоленова киселина (GLA), която се съдържа достатъчно единствено в майчиното мляко. Тя е жизнено важна за човека – необходима е за регулирането на хормоните и много други функции на организма. Спирулината е единственият конкурент на синьо-зелените кламатски водорасли по съдържание на витамини, минерали, аминокиселини и др. вещества. Самата тя не дава много енергия, защото калоричността и е почти нулева, но позволява на енергията, с която организма се захранва от мазнините, белтъчините и въглехидратите да се превърне не във “възглавнички” по корема, а в “творческа сила”.
В какво е уникалността на това микроводорасло?
То съдържа витамин В12 (25 пъти повече, отколкото в говеждия черен дроб), витамините В1, В2, В3, В6, фолиева киселина, Н и Е (3 пъти повече от пшеницата), РР, гама-линоленова киселина, множество макро- и микроелементи: желязо (48 пъти повече от това в спанака), цинк, калций, фосфор, магнезий, калий.
Преди тридесетина години спирулината започва да се отглежда в специални ферми в Мексико, САЩ, Египет, Китай, Израел, Тайван, Нова зеландия и др. страни. Тя се използва най-вече за намаляване на телесното тегло, при анемия и диабет, но е изключително полезна и за здрави хора, защото засилва имунната система, намалява риска от някои ракови заболявания, язвена болест, забавя стареенето, предпазва от вредните фактори на околната среда.




2.Отдел Червени водорасли

В отдел Червени водорасли са включени около 4 000 вида. Наричат ги червени, защото голяма част от тях са обагрени в червени тонове - от нежно светлочервено и розово до тъмнопурпурно червено и виолетово.
В по-голямата си част те са типично морски растения. Разпространени са във всички морета и океани от Арктика до Антарктида. За разлика от кафявите водорасли много от червените водорасли “предпочитат” топлите южни морета и там се развиват най-масово. Морските червени водорасли са дънни растения. Заселват се главно по скалисти и каменисти дъна, както и по кораловите рифове и по подводните пристанищни съоръжения.
Червените водорасли растат на различна дълбочина, но най-масово се развиват както повечето водорасли на дълбочина 20-40 м. Наброени са и около 400 вида сладководни червени водорасли. Те обаче, за разлика от морските си родственици предпочитат студените и бързотечащи води, затова най-често можем да ги срещнем по камъните и скалистите дъна на планинските потоци.
Болшинството от червените водорасли са многоклетъчни растения с дължина от няколко сантиметра до над един метър. Имат разнообразен външен вид. Срещат се прости лентовидни, нишковидни, листовидни и изумително сложни форми, наподобяващи храсти и покритосеменни растения.
Червените водорасли се използват като зеленчукови растения и като суровина при производството на фураж, торове и др. продукти.
Ивичесто белезникавата порфира е невзискателно червено водорасло. Добре се развива и в чистите, и в силно замърсените води на морето, по откритите му брегове и в тихите заливи. Ще го намерим по скалите и камъните по цялото ни Черноморско крайбрежие на малка дълбочина от 0 до 0,5 м. Това водорасло ще го разпознаем лесно по цвета и формата на талуса му, който е кафяво-червен до червеникавовиолетов и е изпъстрен от едната страна с безцветни или жълтеникаво-белезникави ивици.От тук е и наименованието му.
Ивичесто белезникавата порфира е едногодишно растение. В Източна Азия се използва за храна. Считат го за деликатес и го отглеждат в специално създадени подводни градини.





3. Отдел Зелени водорасли

Зелените водорасли са най-богатият във видово отношение отдел, наброяващ над 20 000 вида. Отличава ги чисто зелената им окраска, което е свързано с преобладаването на хлорофила над всички други пигменти.
Зелените водорасли най-често и масово се развиват в сладководните басейни, но голям брой видове живеят и в моретата и океаните. Не малко са и други техни представители, които са се заселили и на сушата – в почвата, по кората на дърветата, по камъните и скалите, разбира се когато там има постоянно наличие на влага.
Зелените водорасли са не само най-широко разпространените и най-многобройните водорасли на Земята. Те са и най-разноликите по отношение на външния си вид в сравнение с други видове водорасли. Има микроскопични видове, а има и такива с размери до над 1 метър. Някои изглеждат като прости или разклонени нишки, други са мрежовидни, лентовидни или с формата на листа.Зелените водорасли могат да бъдат и с такива причудливи форми, че човек трудно би могъл да си ги представи, докато не ги види.
По нашето Черноморие широко е разпространена Коравата морска салата Тя е вид зелено водорасло с тъмнозелена окраска. Талусът и е закръглен, силно надиплен и листовидно пластинчест, по-тънък от милиметър. Размерът и достига до няколко десетки сантиметра. Има ясно обособено “стъбълце”, което завършва с прикрепителен диск. Така водораслото се закрепва по подводните скали и камъни.



По крайбрежието ни се среща и Обикновената морска салата. Тя е много по-едра. Размерите и достигат от десетина до 60 см., а понякога и до 3 м. Има по-малък прикрепителен диск и не много ясно изразено “стъбълце”.
Тези гореспоменати водорасли отдавна се използват в хранително-вкусовата промишленост за приготвянето на салати, различни гарнитури към ястия или за супи.


4. Отдел Кафяви водорасли

Външен отличителен белег на тези водорасли е жълтеникавокафявата до тъмнокафява окраска. Познати са около 1 400 вида кафяви водорасли. В по-голямата си част те са морски растения, разпространени във всички морета и океани, но най-големи размери достигат в умерените и студените им зони. Заселват се по скали и камъни на различни дълбочини, но най-масово се развиват в крайбрежната ивица на дълбочина, докъм 6 – 15 м.На много места образуват ту “цели гори”, ту обширни “ливади” или труднопроходими “храсталаци”.
Всички кафяви водорасли са многоклетъчни организми. По размери са твърде различни – от невидими с просто око до такива с гигантски размери.Морските бури и урагани често ги изтръгват и отнасят далеч във вътрешността на моретата и океаните, но те не загиват. Продължават да живеят на повърхността, като образуват “плаващи ливади”. Например –Саргасума, род кафяви водорасли с едър сложно разчленен талус, наподобяващ клонка на широколистно дърво, масово се развива по западното крайбрежие на Африка и по източното крайбрежие на Америка. От там често се откъсват, теченията ги отнасят и струпват в един район на изток от Антилските острови, където продължават да растат. Тъкмо те са дали името на този район от океана – Саргасово море.
Външният вид на кафявите водорасли е разнообразен.Може да бъде прост нишковиден, корест, лентовиден, а може да е най-сложно разчленен.
Те имат изключително голямо значение. Осигуряват храна и подслон на цялото крайбрежно животинско население. От древността кафявите водорасли са най-използваната група водорасли от човека. От тях са приготвяли храна, фураж за животните и различни лекарства. Сега обаче те се използват още по-широко във всички клонове на промишлеността – от производството на взривни материали до приготвянето на сладолед.
Ветриловидната падина е вид кафяво водорасло, което ще намерим върху подводните скали и камъни главно по откритите брегове на морето. Най-разпространено е на дълбочина от 1 до 5м.,но често се изкачва и в по-плитки води. Талусът на ветриловидната падина е плосък, висок до 20 см. и наподобява ветрило. Това водорасло, за разлика от другите няма практическо приложение, но с оригиналната си форма е истинско морско украшение.



Косматата цистозейра е най-едрото от всички водорасли в Черно море. Прилича на истински храст или на малко дръвче. Достига размери от 0,5 до 1,2 м. С помощта на прикрепителен диск тя здраво се закрепва. От диска израстват и се издигат вертикално тънки и жилави стъбла, които силно се разклоняват и наподобяват храст.
Също често срещана по нашето Черноморие е и Брадатестата цистозейра. За разлика от косматата цистозейра това водорасло е едностеблено. От всеки прикрепителен диск на талуса израства само по едно стъбло.
Двата вида имат голямо значение в стопанско отношение. От тях се добиват вещества, наречени алгинати, които се използват в хранително-вкусовата промишленост, при леенето на метали и в много други клонове на промишлеността.


5. Отдел Харови водорасли

Харовите водорасли живеят постоянно закрепени към дъната на различните естествени и изкуствени водни басейни. Мнозинството от тях предпочитат сладководните басейни с чисти и богати на варовик води, с меки или песъчливи дъна. Харите се различават рязко от другите видове водорасли по много сложно разчленения си талус. Те приличат по-скоро на хвощове, отколкото на водорасли.
Брауновата хара е един от най-известните видове водорасли у нас. Тя е много нежно растение с нишковидно стъбло, рядко достигащо повече от 20 см. Заселва се по дъната на застояли водни басейни на дълбочина от 20 см. До 1 м. Тя образува гъсти бледозелени, жълтозелени или почти черни подводни ливади..
Харовите водорасли са малка група. Наброяват се около 300 вида. Осем от тези своеобразни водорасли се срещат и в нашата страна. Те нямат такова практическо приложение, както по-голямата част от другите видове. Харовите водорасли поддържат живота във водните басейни като производител на кислород, като убежище за малките рибки и други водни обитатели, а също служат като храна и за водните птици.





ЗАКЛЮЧЕНИЕ



Водораслите – най-примитивната и древна група от съвременните растения. Предполага се, че те са първите зелени обитатели на Земята, и че именно те са родоначалници на земната растителност. Както вече знаем, водораслите, наброяващи хиляди видове можем да срещнем навсякъде: във водата, на сушата и във въздуха.
Едва ли сме си задавали въпроса, какво щяхме да правим ако не бяха ТЕ – водораслите, тези неуморни, вълшебни биологични машини за живот… Ако не са водораслите, които поглъщат въглеродният двуокис и пречистват водите и въздуха, много бързо би се увеличил парниковия ефект, би се замърсила атмосферата и би настъпила тотална екологична катастрофа. Не е пресилено да кажем, че човечеството дължи съществуването си до голяма степен на тях.
Пред всички нас остро стои въпроса за опазването на природата. Съхраняването на биологичното равновесие в нашите водоеми има решаващо значение за живота на бъдещите поколения.
Да съхраним природата, означава да съхраним и своето настояще, и своето бъдеще.















ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

АВТОРИ





Водорасли; Н. Б. Балашова, В. Н. Никитина

Атлас по ботаника; Сл.Петров, Е. Паламарев

Зелените лъчи на светлината; д-р П. Найденов, д-р В.Михайлова