Живата природа  в Черно море

Начална страница    www.ralev-dental.bg    www.dentalimplants.bg    Несебър

www.ralev-dental.com

Черно море

Живата природа в Черно море включва множество организми, характерни за повечето морски екосистеми по света. Много типичен представител на фауната са рибите. Те са клас гръбначни животни, тялото им се разделя на глава, труп и опашна част. Дълги са от 7.5 мм. до 30 м. - китова акула, която не се среща в Черно море, и слава богу! Типична форма на тялото на рибите е торпедовидната, но се срещат и други видове форми - стреловидна (зарган), лентовидна (регалекус), змиевидна (змиорка), пръчковидна (морски игли), дисковидна (скатове) и т.н. Кожата на рибите е съставена от епидермис и дерма, обикновено е покрита с люспи. Кожата има слузни жлези, които отделят секрет, важен за плуването и имащ защитна функция - затруднява хващането на рибата от врагове. Оцветяването на рибите е приспособително, макар че някои от тях са ярко обагрени. Перките са чифтни (гръдни и коремни) и нечифтни (опашна, гръбна и анална). Състоят се от скелет от твърди и меки лъчи. Скелетът на рибите е костен, хрущялен (при акулите) или костно - хрущялен (при есетровите риби). Прешлените са от 14 до 365 на брой при някои акули; ако някоя акула се разболее от дископатия, локализирането на проблемния междупрешленен диск определено ще представлява проблем. Мускулатурата на рибите се отличава от тази на останалите гръбначни животни - мускулите са на сегменти (миомери), отделени един от друг със съединителна тъкан. Храносмилателната система е съставена от уста, глътка, хранопровод, стомах и черво. Устата е долна, крайна и горна, различно голяма, челюстите при някои видове са срастнали. Зъбите са много разнообразни, а при някои видове липсват (например при шарановите риби, които са речни, а не морски). Езикът е слабоподвижен, без собствена мускулатура, нерядко липсва. Стомахът обикновено е слабо обособен. Червото при хищниците е късо, почти право, смукателната му повърхност се увеличава от пилоричните израстъци или чрез спирална клапа (при акулите). Дихателен орган са хрилете, а при двойнодишащите риби се развива бял дроб от плавателния мехур. Кръвоносната система на рибите е затворена, съставена е от сърце с едно предсърдие и една камера и кръвоносни съдове. Бъбреците са две рехави лентовидни тела. Пикочопроводните и половите проводници обикновено са отделно от ануса; свързани са при акулите и двойнодишащите риби в клоака. Яйчниците и семенниците са лентовидни; когато половите продукти узреят, почти изпълват коремната празнина. Мъжките екземпляри на живородните и яйцеживородните риби имат копулационни органи; при акуловите риби те са образувани от видоизменени коремни перки, а у костните - от видоизменена анална перка или от удължената генитална папила. Нервната система е ниско развита, отделите на главния мозък са подредени в права линия. Гръбначният мозък стига до опашката. Обонянието е почти винаги силно развито, а при някои видове е изключително. Вкусовите рецептори са разположени в устата, по перките, а понякога и по цялото тяло. Осезанието е сравнително слабо, а чувството за болка почти не съществува. Характерен орган за рибите е страничната линия, която служи за ориентиране при движението във водата, за възприемане на трептения, налягане, близост на други животни и т.н.

Вход в нашия форум

www.dentalforum-bg.com

Рибите притежават цветно зрение. Окото им се акомодира, като се мести лещата. Някои дълбоководни видове имат телескопични очи, а при други очите се движат независимо едно от друго. Слухът е добре развит - приемат звуци с различна честота, нерядко ултра- и инфразвуци, а самите те издават звуци чрез различни органи - плавателния мехур, чрез триене на глътъчните зъби, на хрилните капачета, на твърдите лъчи на някои перки. Рибите живеят самостоятелно, на стада или в симбиоза с други животни. Доста видове извършват миграции, свързани с размножаването, храненето и т.н. Размножаването обикновено е свързано с външно оплождане, някои видове са живородни, често се наблюдава полов диморфизъм. Рибите изхвърлят различно количество хайверни зърна в зависимост от естествената сигурност за преживяването им - обикновено по няколко хиляди, но понякога и милиони.  Храната на повечето риби е планктонът, хранят се още с бентосни микроорганизми и феофитон. Някои видове риби са изключително лакоми - поглъщат храна с тегло, по-голямо от тяхното собствено.

Есетровите риби (Acipeseridae) са клас хрущялни ганоидни (каквото и да озанача това) риби. Достигат доста голям размер - дължина до 9 метра и тегло до 1500 килограма (най-вече моруната). Тялото им е правилно, с един един гръбен, два странични и два коремни реда едри костни плочки. Устата на есетровите риби е малка, с четири влакноподобни израстъка пред нея. Муцуната е източена, при някои е силно разширена (при лопатоносите). В Северното полукълбо се срещат около 25 вида. Обитават солени, полусолени, по-рядко сладки води. Повечето видове са проходни - размножават се в реките, като понякога достигат дори до горните им течения. Хранят се с водни безгръбначни, но има и хищници, които се хранят с риба. В Черно море се срещат четири вида есетрови риби, които имат голямо стопанско значение. Става въпрос за моруната, руската есетра, пъстругата и още един вид риба със странното име чига. Те се срещат също така в р. Дунав и фигурират в Международната Червена книга на изчезващите видове от 1996 г.

Есетрата (Acipenser) е едър вид с дължина до 3 метра и тегло до 200 килограма. По тялото си има пет надлъжни реда от щитчета. Муцуната е силно източена, устата е малка, на долната страна на тялото. В Северното полукълбо се срещат около 16 - 18 вида есетри според различни автори (в България се среща руската есетра). Всички есетри са проходни риби - живеят и в морето, и в реките, с изключение на чигата, която е сладководна. Чигата (Acipenser ruthenus) е по-дребен вид - достига до 1.25 м. дължина, има удължено тяло, при което петте реда плочки са гъсто наредени, а на главата има тънко дълго рило. Гърбът на чигата е светлокафяв, а коремът - белезникав. Разпространена е в реките на Черно, Каспийско, Азовско море, в Северна Азия и р. Дунав. Според някои ихтиолози чигата понякога излиза малко пред устията на реките в морето - т.е. не е сладководен, а полупреходен вид. Женската хвърля хайвера си (до 140 000 зърна) през май в места с бързо течение. Храни се с водни безгръбначни и ларвите им; често се кръстосва с други есетрови риби. Моруната (Huso huso) е най-едрият вид от българските есетри - достига до 9 метра и тежи до 1500 килограма. Поради интензивния лов много рядко достига максималните си размери - рибарите изпадат в екстаз при улов на толкова огромна риба и за този техен успех се говори месеци и години наред. Все пак за да се улови такова гигантско нещо, е необходима сериозна техника и добра физическа подготовка. Тялото на моруната е вретеновидно. Устата полукръгла, коремно разположена, с четири мустачки, сплеснати странично и с лентовидни израстъци. Както останалите есетрови риби е проходна риба и е най-едрата риба в сладки води в България. Женската снася по каменистото дъно на реките до 7.7 милиона яйца, които се залепят по камъните. Половата зрелост настъпва при мъжките на възраст 12 - 14 години, а при женските - на 16 - 18 години, т.е. почти както при човека. Поради това моруната се размножава много трудно - преди да достигне полова зрелост, индивидът попада в някоя рибарска мрежа, и край с възпроизводството на вида. Моруната се счита за най-дълголетната риба - живее дори до 150 години. Изключително хищна е - храни се само с по-малки рибки. Пъстругата (Acipenser stellatus) е проходна риба с удължено тяло, дълго около 150 см. Освен в Черно море се среща и в Каспийско, Азовско, много рядко в Адриатическо море. Хайверът на пъстругата се състои от около 360 000 зърна и се снася в реките по места с чакълесто дъно. Малките рибки се излюпват и още същата година отиват в морето. Хранят се както останалите есетрови риби с водни безгръбначни и дребни риби.

Причина за засиления улов на есетрови риби е един продукт от жизнената им дейност - черният хайвер. Той се добива от тези риби, като за целта е необходимо рибата да се улови малко преди да снесе хайвера. Черният хайвер е богат на протеини, които зареждат със сексуална енергия, подобряват зрението и забавят действието на алкохола. Ето защо руската нация обожава черния хайвер - комбинацията водка + черен хайвер е класика в жанра. Много от ефектите на черния хайвер са описани само в различни lifestyle - списания, поради което подлежат най-малкото на съмнение, но все пак черният хайвер си е деликатес и се търси много. За любителите на този деликатес става все по-трудно да си го набавят. В Русия например голяма част от търговията с черен хайвер се осъществява напълно нелегално и поради това страната се готви да въведе петгодишен мораториум върху улова на есетрови риби - според руската агенция РИА "Новости". Руската Държавна агенция по риболов е предложила на каспийските държави Иран, Туркменистан, Азербайджан и Казахстан да наложат общо вето. Причината е застрашеността на есетровите риби от изчезване в световен мащаб заради свръхулова и нелегалната търговия. За Русия подобно решение би имало сериозни икономически последици - федерацията е един от основните производители и износители на черен хайвер в света. В българските води есетровите риби също са на изчезване. От 2007 година действа мораториум за износа на хайвер от есетри от целия Черноморски регион. Официално се изнася само хайвер от изкуствено отглеждани риби.

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) запасите от есетри са намалели около 10 пъти за последните 50 години. Няма точни данни за количеството на запасите - досега не е правено проучване за състоянието на популациите (или поне ние нямаме информация за такова изследване). От ИАРА посочват, че само за последните две години уловът на есетри е спаднал около два пъти. Рибарите вероятно срещат трудности при улова на този вид риба - никак не се улавя нещо, което се среща все по-рядко като биологичен вид. Смята се, че вече е достигнат критичният минимум, при който има опасност от пълно изчезване на вида и поради това българските власти най-накрая са решили да предприемат конкретни стъпки. През м.април 2008 г. ИАРА забрани улова в р. Дунав и Черно море и търговията с всички видове есетри и техните продукти до края на 2008 година. Най-вероятно мораториумът ще бъде продължен до 2015 година. В Румъния такава забрана е въведена още през 2006 година - за десет години е забранен уловът на есетра. Всъщност от м. октомври 2005 година на България са наложени ограничения в търговията с есетри от Дунав и Черно море и техния хайвер. Заради риска от изчезване на моруната САЩ забраниха вноса на този вид есетра от всички страни от Дунавския, Черноморския и Каспийския регион - България, Румъния, Грузия, Русия, Сърбия, Черна гора, Турция и Украйна. Поради това Румъния още през 2006 година спря легалните улови в свои води. В едно свое изявление пред в. Капитал Ивайло Симеонов, началник на отдел "Управление и мониторинг на рибарството" в ИАРА, казва че България отдавна е имала готовност да наложи вето, но бизнесът се е противопоставял непрекъснато на забраната. Ако бизнесът можеше така лесно да влияе на решенията на държавните служители, би било чудесно, но обсъждането на такива въпроси е вече извън темите на www.bg-tourinfo.com. За повече информация - www.investor-bg.com. В бизнеса с улова на есетра и износа на хайвер в страната има само двама сериозни играчи към м. май 2008 година. Единият от тях е "Есетра комерс" ЕООД (не успяхме да открием фирмена уеб-страница), която от 1997 година развъжда есетри в пловдивското село Болярци. Другата компания е Белуга АД - гр. Видин, която също отдавна е в бизнеса и от 2004 година има собствено рибовъдно стопанство. Тези предприемачи заслужават само поздравления - освен създаването на работни места и изхранването на много семейства те осигуряват защитата на изчезващи биологични видове - изкуственото им развъждане обезсмисля улова на рибите в тяхната естествена среда. Дано в бъдеще да има повече такива фирми! До 2005 година е имало и трети играч - "ЕТ Максим - Георги Керанов" от Ново село (също не успяхме да открием уеб-страница), който е имал равен дял в квотата за износ на български черен хайвер. Впоследствие обаче фирмата е отпаднала от износа, тъй като не развъжда есетри.

Българският експорт на черен хайвер непрекъснато намалява. От 2007 година секретариатът на Конвенцията за международна търговия със защитени видове CITES (www.cites.org) не отпуска на държавите от Черноморския регион квота за износ на хайвер от есетри от естествени води. Това означава, че извън страната може да бъде продаван само хайвер, добит по изкуствен начин. Поради това през 2007 година от България са изнесени доста малки количества - около 658 килограма, което като стойност възлиза на 664.4 хил. лв. (данни от в. "Капитал" брой 26 - 30.04.2008 - www.capital.bg). Квотата на страната, която се отпуска от CITES, се орязва непрекъснато - през периода 2002 - 2006 тя е намалена от 2500 на 1000 килограма. Компаниите са се преориентирали бързо и адекватно - прекратили са улова и са започнали изкуственото развъждане на риби, от които се добива хайвер. "Есетра комерс" ЕООД например отглежда около 550 т. есетрови риби (според информация от м. април 2008 година), които са основно за износ. Според доц. Ангел Цеков, който е консултант на фирмата, производствената цена на черния хайвер е от порядъка на 700 - 800 евро за един килограм. Поради това почти цялата продукция се изнася извън България - явно черният хайвер все още е скъп продукт за българския пазар.

Както става ясно от публикациите в пресата и различни уеб-източници, българските компании вече са се преориентирали от улов към производство. Въпреки това изпълнителната власт на Република България близо две години отлагаше забраната за улова на есетри. Остава въпросът какво ще се случи след окончателното въвеждане на забраната - как ще се следи за незаконен улов, дали ще се налагат адекватни санкции, кой ще се бори с корупцията и т.н. Незаконен улов има - пожелали анонимност източници твърдят, че по р. Дунав в района на Видин и Свищов редовно се теглят мрежи от различни по размер плавателни съдове и се ловят есетри и всякакви други риби. Явно се работи бързо и в сериозни мащаби. Освен редовният контрол е важно и да се приложат и мерки за възстановяване на популациите - в протвен случай скоро останалите четири вида български есетри могат да изчезнат напълно като шипът (Acipenser glaber) и немската есетра (Acipenser sturio). В миналото есетрите в Черно море и Дунав са били шест вида - четири сегашни и два изчезнали.

www.dentalforum-bg.com

Мидите (Lamelibranchia) са клас безгръбначни от типа мекотели. Тялото им е с двустранна симетрия, покрито с варовита черупка, която е съставена обикновено от две симетрични части. Те се свързват откъм гръбната си страна с еластична връзка. Големината на мидите е от няколко милиметра до няколко сантиметра, макар че се срещат и гигантски миди - тропичната мида дидактна например достига диаметър на черупката 140 см. и тегло до 250 килограма. Черупката при всички миди се затваря херметично с помощта на един или два мускула. Мантията затваря празнина, в която са поместени хрилете. Мидите са без обособена глава, най-често с клиновиден мускулен крак на коремната страна. Нервната система и сетивните органи са слабо развити; имат два сифона. От горния влиза вода, а от долния излиза. Кислородът във водата се използва за дишане, а носените органични частици и микроорганизми - за храна. Мидите са около 25 000 вида, разпространени са по всички морета и океани, описани са и сладководни видове. Обитават винаги само дъното. Повечето се движат - подскачат по дъното с мускулестия си крак или бавно разтварят и бързо затварят черупката си (кардиум). Други са прикрепени с цялата си черупка (стриди) или с влакна от излъчено вещество (черна мида). Мидите са разделнополови животни, снасят яйца, от които се развиват ларви. Вкаменени черупки от миди се използват за определяне на геоложката възраст на пластовете. Някои миди рушат каменни повърхности (фолас) или дърво (корабен червей), като пробиват ходове в тях. Мидите са храна на множество животни (най-вече риби), а някои от тях са междинен гостоприемник на паразитни червеи по рибите.

www.omegadentagroup.com    www.ralev-dental.com    www.omegadentagroup.net    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.net

Водораслите (algae) са група нисши хлорофилоносни водни растения. Според биолозите еволюцията на водораслите ясно показва преминаването на растенията от едноклетъчни към многоклетъчни. Размерите на водораслите са от няколко микрометра до 60 метра. Биват едноклетъчни, колониални или многоклетъчни нишковидни, пластинчати, понякога със сложно диференциран талус, наподобяващ висше растение, но без характерните за растенията обособени тъкани. При някои нисши форми клетката е без обвивка,  а при по-висшите клетъчната ципа се състои от вътрешен целулозен и външен пектинов пласт. Клетките съдържат цитоплазма, ядро и едно или няколко телца, носещи хромофори - това са багрила, определящи цвета на водораслите, биват червени, кафяви и т.н. За нисшите водорасли е характерно размножаване чрез просто делене на клетката. При нишковидните зелени и синьозелени водорасли тялото се разпада на части, всяка от които дава началото на нов организъм. Разпространено е и размножаването със спори - подвижни (зооспори) и неподвижни. Половото размножаване се среща при всички водорасли с изключение на синьозелените.

Повечето водорасли имат самостоятелно (автотрофно) храненеМакар и рядко, се срещат водорасли с миксотрофно, паразитно и сапрофитно хранене. Често водораслите влизат в симбиоза с по-висши растения, гъби и животни. Известни са около 20 000 вида водорасли,  които се разпределят на 10 големи групи:

Отделните групи водорасли са произлезли от ралични групи камшичести организми. От своя страна водораслите са дали началото на висшите растения и са едни от най-широко разпространените организми. В морската вода те са прикрепени към дъното (бентос) или плуват свободно (планктон). Всички водорасли преработват големи количества неорганични вещества в органични, които служат за храна на водните животни. В редица страни някои водорасли са храна за човека - приготвят се различни видове морски салати. Водораслите са основните обогатители на водните басейни с кислород и играят важна роля за биологичното самопочистване на водите. От някои водорасли се получават калиеви, йодни съединения, агар - агар и т.н. Тези вещества намират приложение в текстилната, хранителната и други индустрии; между другото най-точнитe отпечатъци в денталната медицина се произвеждат точно от водорасли. Става въпрос за агар - агаровите хидроколоиди.

www.dentalforum-bg.com

Ракообразните (Crustacea) са друга група обитатели на Черно море. Тялото им е на сегменти, разделено е на глава, гърди и коремче. Понякога главата и гърдите са слети в главогръд. Цялото тяло е покрито с хитинова обвивка - при низшите ракообразни тя е тънка и прозрачна, а при висшите - дебела и покрита с варовик. При някои ракообразни обвивката е от две части (например при вида Ostracoda) и много наподобява черупката на мидите. Краката са повече от четири двойки, пригодени са за плуване, а вторично и за ходене. При висшите ракообразни една двойка крака са видоизменени в щипки за хващане. Главата има пет сегмента, всеки с двойка придатъци - антенули (пипалца), антени (пипала), мандибули (долни челюсти) и две двойки максили (горни челюсти). На главата са разположени и двойка очи, обикновено при по-низшите във вид на стълбчета. По-висшите имат и средно, трето око, което при някои от тях е единствен зрителен орган. Нервната система е съставена от надглътъчен ганглий, свързан с коремна нервна верига. Кръвоносната система е отворена, кръвта е безцветна, жълтеникава или зеленикава. Органите на дишането обикновено са хриле, дребните видове поемат кислород през цялата повърхност на тялото си, а някои видове имат трахеи на коремните си крачка. По света има около 20 000 вида ракообразни. Повечето могат да плуват и да пълзят, а някои живеят прикрепени (морски жълъд) или в симбиоза с други животни - например раците пустинници. Ракообразните са разделнополови, снасят яйца, от които се развиват ларви. Паразитните видове са хермафродитни. Хранят се главно с животни, малък брой видове са растителноядни.  Срещат се видове, които паразитират във вид на ларва или във вид на възрастен екземпляр. Множество риби се хранят с ракообразни. Голяма част от раците се ядат и от човека. Истинска напаст са за корабите - прикрепят се по дъното им, увеличават триенето с водата, намаляват скоростта, което изисква почистване и полиране на кораба. Всичко това се отразява крайно негативно на банковата сметка на собственика.

www.ralev-dental.com    www.omegadentagroup.net    www.dentalimplants.bg    www.dentalforum-bg.com

  www.omegadentagroup.com    www.investor-bg.com    www.bg-tourinfo.com

copyright© by everybody

www.ralev-dental.com    www.dentalimplants.bg

www.investor-bg.com    www.bg-dentist.com

www.bg-dentist.eu    www.dentalforum-bg.com

Вход в нашия форум